“Зелена” дипломация

Ще доведе ли Дания вятъра на промяната в Копенхаген?

(19/11/2009), Автор: Антония Шулекова –> http://www.utilities.bg/show.php?storyid=818449

Промените в климата се превръщат във важен въпрос в широк спектър от глобални и регионални процеси на преговори, които се водят в рамките на различни организации и форуми. Като домакин на Конференцията на ООН за климатичните промени в Копенхаген (COP15) през декември 2009 г., Дания съсредоточава всичките си усилия в превръщането на енергетиката и климатичните въпроси в значимо поле на политиката и дипломацията. В тази връзка, датското правителство предприе редица инициативи за поставяне на акцент върху необходимостта от международно споразумение за намаляване на емисиите на парникови газове. По-долу са описани основните от тях.

Диалогът Гренландия
Тази инициатива стартира по предложение на датския министър на климата и енергетиката, Кони Хедегаард. Планът беше да се създаде форум, където да се смекчават продължителните или трудни разговори, водени под егидата на ООН. В рамките на инициативата министри от повече от двадесет страни се събраха през лятото на 2005 г. в Гренландия, за да видят със собствените си очи някои от последиците от промените в климата. В същото време, срещата е предоставила и възможност на политиците да разговарят помежду си свободно без ограничения. Съответно бе определен и кодекс на поведение: без документи за консултация; без представители на пресата; само по един служител, прикрепен към всеки министър; без да се правят заключения, основани на проведените разговори; без да се докладва нищо, казано от участниците по време на срещата.
Това своеобразно “пристанище” за водене на свободен диалог се превръща в успех и поради това е последвано от подобни срещи в Южна Африка през 2006 г., в Швеция през 2007 г. и в Аржентина през 2008 г.

Аташета по енергийните и климатичните въпроси
Датското правителство изпрати пет аташета, отговарящи за въпросите свързани с климатичните промени, в Ню Делхи, Москва, Вашингтон, Бразилия и Претория. Основната причина за откриването на тези позиции е поддържането на актуална информация за дискусиите за промените в климата, които се водят в други части на света. Аташетата трябва да изготвят доклади за прогреса на тези въпроси в съответния регион, за който отговарят. Освен това, сред основните им задачи са и да идентифицират ключовите играчи в регионите, да събират информация и да създават партньорства с местни групи. Аташетата са служители на датските посолства в съответните държави, но са ангажирани само с енергийните и климатични въпроси.
По всичко личи, че датското правителство не пести усилия за превръщането на енергийните и климатични проблеми в основен фокус не само на националната си политика, но и на европейско и световно равнище. Дания беше и една от страните, която пое голяма част от отговорността на ЕС по отношение на постигане заложените цели за емисиите в Протокола от Киото.
Датското Министерство на климата и енергетиката е основано на 23 ноември 2007 г. Министерството е създадено като част от засилените усилия за насърчаване на по-зелено и по-устойчиво общество. Тези усилия включват и правителствената цел Дания един ден да бъде напълно независима от добива на изкопаеми горива.
По пътя си към постигането на тази цел, правителството има набелязани редица стъпки, които трябва да извърви до 2025 г. Те включват: удвояване на дела на възобновяемата енергия в общото потребление на енергия, повишаване на ефективността и удвояване на публичното финансиране на възобновяеми енергийни технологии. Министерството на климата и енергетиката е създадено, за да улесни постигането на тези цели, като в същото време да гарантира, че Дания допринася за глобалните усилия за намаляване на емисиите на въглероден диоксид.
Тази роля поставя Министерството на климата и енергетиката в състояние да гарантира, че Конференцията на ООН за климатичните промени в Копенхаген ще доведе до подписването на амбициозен, обвързващ протокол за климата през декември тази година.

Стратегически триъгълник – изследователи, бизнес и политици в действие
Фокусът върху промените в климата пренасочи много традиционно индустриални компании в Дания към разработването на устойчиви технологии. Голяма част от датския успех в областта на възобновяемите енергийни източници и устойчиви енергийни технологии се базира на уникалното сътрудничество между изследователите, бизнеса и политиците. Този стратегически триъгълник гарантира успеха на датските инициативи и усилия. Най-добрият пример в тази връзка е разработването на вятърни турбини първоначално като част от пилотни проекти в малки предприятия за машини и в последствие, превръщайки се в световна индустрия, струваща милиарди и която вероятно е най-реалистичната възможност за възобновяема алтернатива на изкопаемите горива. Опитът на Дания показва, че е възможно да се поддържа висок икономически растеж, докато в същото време се намалява зависимостта от добива на изкопаеми горива.

Уязвимостта на развиващите се страни
В своя път към промяната, датското правителство не забравя да обърне вниманието на обществеността и политиците към изоставащите в развитието си страни. Финансирането на развиващите се страни за адаптиране към условията и смекчаване на последиците от климатичните промени се очертава като една от пресечните точки за преговорите по време на конференцията в Копенхаген. Отделянето на средства за развиващите се страни ще продължава да бъде дискутирана тема до самата конференция в Копенхаген, а най-вероятно и дълго време след това. Всеобщ е стремежът за намиране на най-добрия работещ механизъм. В допълнение, датският министър Кони Хедегаард поставя акцент и върху трансфера на технологии от по-богатите към по-бедните страни. Тя насърчава изграждането на центрове за развитие и изследвания в различни райони, които да подпомагат разработването и разпространението на модерни технологии. Изследователската дейност в това направление трябва да бъде подкрепяна от всички заинтересовани страни и играчи на международната сцена. Подпомагането на развиващите се страни в борбата с процесите, резултат от климатичните изменения, е многоаспектно. Не става въпрос само за прехвърляне на средства и създаване на нови фондове. Става въпрос за създаване на цялостна и устойчива концепция, базирана както на знанието и технологиите, така и на финансовата подкрепа.

Водещи политически лидери споделят мнението, че ако не се достигне до решение в Копенхаген през декември, това ще бъде провал и то не само по отношение на климата. Това ще бъде провал на световната демократична система, несъумяла да постигне разрешение на едно от основните предизвикателства на 21-ви век. А това не е опция. Ето защо страните от Г-8 трябва да се изявят като истински лидери, да оправдаят вложените усилия и да доведат този процес до резултат.

*Акценти: Дания съсредоточава всичките си усилия в превръщането на енергетиката и климатичните въпроси в значимо поле на политиката и дипломацията.
Датският успех в устойчиви енергийни технологии се базира на уникалното сътрудничество между изследователите, бизнеса и политиците.

Време ли е за енергийна революция?

Неограниченото нарастване на търсенето на енергия ще има сериозни последствия за климата

сп. “ЮТИЛИТИС”, (09/10/2009), Автор: Антония Шулекова

Днес сме изправени пред две основни енергийни предизвикателства и бъдещето на човечеството ще зависи от това как ще успеем да се справим с тях, а именно с осигуряването на надеждни доставки на енергия на достъпни цени, както и бързо преминаване към ефективна нисковъглеродна енергия.

Европейските правителства поеха по пътя за справяне с предизвикателствата чрез планове за намаляване на емисиите на парникови газове. На преговорите по време на Конференцията на ООН за климатичните промени в Копенхаген в края на тази година ще бъде изключително важно въпреки икономическото забавяне, тази инерция да се запази и да продължи.

Предвижданията за тенденциите в търсенето и предлагането на енергия могат да представляват добър ориентир какъв курс трябва да се поеме за борба със съвременните предизвикателства. Според един от последните анализи на Международната агенция по енергетика (МАЕ) енергийното търсене в света ще се увеличи с 45% до 2030 г. Китай и Индия представляват малко над половината от това увеличение, като страните от Близкия Изток допринасят с още 11% към търсенето. Страни, които не са членки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), заемат 87% от увеличението, така че техният дял от световното търсене на енергия ще се повиши от 51% до 62%.

В същото време основното увеличение на производството на петрол се очаква да дойде само от няколко страни – главно от Близкия Изток, а също и от петролните пясъци на Канада, Каспийския регион и Бразилия. Добивът на газ в Близкия Изток се увеличава три пъти и повече от два пъти в Африка, където има огромни резерви на ниски цени. В резултат е налице значителен дисбаланс в основното уравнение на търсенето и предлагането на енергия.

Засилващата се тенденция, при която все повече нараства зависимостта на страните-консуматори от малък брой страни-производители заплашва да изостри текущите притеснения за енергийната сигурност на глобално ниво. Въпреки че Европейският съюз е по-малко засегнат от това в сравнение с други региони, се предвижда покачване на зависимостта от нефтен внос от 11 млн. барела дневно през 2007 г. до 11,5 млн. барела дневно до 2030 г. Голямо безпокойство предизвиква и увеличаващата се зависимост на ЕС от вноса на газ, който според прогнозен сценарии на МАЕ ще достигне 86% до 2030г. в сравнение с 57% през 2006 г.
Нарастващата зависимост от вноса не означава непременно по-малко енергийна сигурност. И все пак, високата краткосрочна несигурност изглежда неизбежна, тъй като географското разнообразие на доставките намалява, а зависимостта от уязвими маршрути за доставките расте.

Рисковете, свързани с дългосрочната енергийна сигурност, също ще нарастват. Съсредоточаването на световните петролни запаси в малка група страни и тяхното доминиране на пазара може да застраши темпа на инвестициите в сектора. Колкото по-голямо е търсенето на петрол и газ от тези райони, толкова по-вероятно е те да се стремят към високи цени, както и да поддържат тези високи цени с отсрочването на инвестициите и ограничаване на производството.

Ясно е, че неограниченото нарастване на търсенето на енергия ще има сериозни последствия за климата. Според прогнозите на МАЕ, емисиите на CO2 се очаква да нараснат с 45% до 2030 г., които заедно с други парникови газове ще доведат до евентуално увеличение на средната температура до 6°C.

75% от допълнителните емисии на CO2 ще идват от Китай, Индия и Близкия Изток. Около 97% ще бъдат от страни, които не са членки на ОИСР – въпреки че техните емисии на глава от населението се очаква да си останат далеч по-ниски, отколкото в страните-членки на ОИСР. Според прогнозните тенденции, само ЕС и Япония ще имат по-ниски емисии през 2030 г., отколкото днес.

Нов курс на действие, както и предприемането на силни и координирани действия за ограничаване на емисиите на парникови газове, е наложително. Конференцията в Копенхаген през декември трябва да представи международна рамка за периода след 2012 г., в която да се реализира глобална политика за борба с промените в климата. Целта, която Копенхаген ще определи за осигуряване на дългосрочната стабилизация на парниковите газове, ще покаже и колко строги трябва да бъдат политическите решения в тази насока.
Обикновено трябва да минат много години, за да се разпространят по-ефективните технологии сред енергийния сектор. Ето защо днес е необходимо и публичният, и частният сектор да приемат необходимостта от допълнителни инвестиции, както и потенциални разходи за ранно оттегляне на капитала, за да се ускори този процес и да доведе до реални и сериозни съкращения в емисиите.

Добрата новина е, че много политики и технологии, които вече са идентифицирани и разработени, могат да доведат до значителни икономии в потреблението на енергия и емисии на СО2. Но решенията и тяхното реално прилагане трябва да започне веднага, за да се постигне резултат.

Политици заговориха за революционни промени в структурата на инвестициите по веригите на търсенето и предлагането, както и допълнителни и значителни инвестиции в електроцентрали и енергийно ефективно оборудване и уреди. Това би означавало огромна тежест както върху частния, така и върху публичния сектор. Но дали пък финансовата криза не трябва да се използва като възможност за стартирането на тези процеси, а не като тяхна спирачка?

Едно е сигурно – възобновяемата енергия ще има важна роля в тази революция. Очаква се производството на енергия от алтернативни възобновяеми източници да се удвои до 2030 г. в сравнение с показателите от 2006 г. Разбира се, не бива крайно да се отхвърлят традиционните източници на енергия като петрола и газа. Те имат своите предимства на гъвкавост и лесна преносимост, докато алтернативната вятърна или слънчева енергия трудно се складира и губи част от силата си при преноса. Все пак трябва да сме смели и да приемем неизбежното – в това се състои и част от концепцията за енергийната революция.

Правителствата са тези, които могат да съживят и стимулират процеса на трансформация. За тази цел ценовите сигнали и политики не са достатъчни за постигането на реална промяна. От изключителна важност е правителствата да създават стимули за иновации, да насърчават изследователската дейност и да премахнат международните бариери. Големи допълнителни разходи ще трябва да направят и домакинствата, придружени със съответната стъпка за промяна в обществените нагласи към енергийната ефективност. Правителствата трябва да изиграят своята ключова роля чрез информационни кампании, регулации, и таргетирани данъчни стимули.

Горещи енергийни точки, Енергетика и геополитика

сп. “Ютилитис” (11/05/2009), Автор: Антония Шулекова

Възможността за прекъсване на доставките на жизненоважни ресурси като петрола или газа представлява все по-голяма грижа на съвременните политически и икономически международни отношения.
Докато прекъсвания могат да се получат навсякъде по веригата на доставките, някои райони си остават особено уязвими. Може би най-известен сред тях е проливът Хормуз в Персийския залив, през който танкери носят 20% от световния петрол. Но конфликтът между Русия и Грузия през август 2008 г. провокира нова загриженост, че дори и най-новите енергийни коридори – използващи Каспийския басейн – са уязвими по отношение на геополитически събития.
Анализатори твърдят, че Делтата на Нигер, Ирак и Венецуела са също значително уязвими. Предвид свитите доставки на петрол, потенциални прекъсвания или нарушения в доставките могат да доведат до значително повишение на така подвижните цени на петрола.

Когато петролът не тече…
Като следствие от петролното ембарго през седемдесетте години на 20-ти век, редица страни приеха планове за намаляване на въздействието от евентуални прекъсвания на снабдяването с петрол. Някои имат свои собствени стратегически резерви, за да се защитят при краткосрочни спирания на доставките. Международната енергийна агенция координира националните резерви на двадесет и седем страни, включително на САЩ, за да споделят петролни запаси по време на извънредни ситуации.
След урагана Катрина през 2005 г., редица страни доставяха петролни продукти в САЩ, защото, въпреки че за страната са осигурени масивни стратегически доставки на суров нефт, бурята разруши значителна част от капацитета за рафиниране.
Прекъсвания в доставките, или страх от такива, могат да се дължат на много неща: от политическа нестабилност и тероризъм, до липса на дългосрочни инвестиции. Ето защо най-добрият начин за защита срещу прекъсвания включва два основни компонента:
разнообразяването на доставките и доставчиците, за да се гарантира, че икономиката функционира ефективно, и
внимателното управление и поддържане на геополитическите отношения в международен аспект.

Проблемни енергийни точки…
Най-голямото производство на нефт и газ се осъществява в някои от най-уязвимите региони и горещи точки в света. Тази статия има за цел да представи един поглед към някои от тях, които генерират най-много безпокойство сред политическите среди и в международните отношения в началото на 21 век.

Русия и Кавказките тръбопроводи
В последното десетилетие Русия постепенно се превърна в енергийна суперсила. Русия е втора в света по производство на петрол и най-големият световен производител на природен газ. Други страни в региона, включително Казахстан и Азербайджан, също се проявиха като значителни производители с масивни резерви на петрол и природен газ. Това формиращо се енергийно богатство предизвиква обтегнати отноношения между Кремъл и някои бивши съветски държави, включително Грузия, Беларус, Туркменистан и Украйна. Въпреки че 80% от руския газ е пренасочен през Украйна, отношенията между двете страни остават изключително хладни. В края на 2008 г., отношенията се обтягат още повече след дискусии относно цени за бъдещи газови доставки към Украйна и транзитни такси за газ, преминаващ през Украйна. Това логически доведе до събитията от началото на тази година. В първите дни на 2009 г. руската енергийна компания с държавен контрол, Газпром, прекъсна доставките на газ до Украйна. Украински длъжностни лица от своя страна блокираха доставките на газ от Русия към други части на Европа. Министър-председателят на Русия Владимир Путин заплаши със “сериозни последствия” при намеса в доставките на газ, което се отразява още в поредица от заплахи срещу Грузия, отправени преди конфликта между двете страни през лятото на 2008 г.
Ник Бътлър, председател на британския Център за енергийни изследвания Кеймбридж, твърди, че целият Каспийски регион и Централна Азия са уязвими, ако Русия наистина иска да заяви своя контрол в тези области. Съществуват опасения, че Русия може да започне да настоява Газпром да участва в бъдещи сделки за тръбопроводите в региона, които счита за стратегически и доходоносни.
В региона има твърде много пресичащи се интереси, за да се игнорират начините, по които производителите, доставчиците и потребителите на енергийния ресурс се озовават в едно геополитическо съревнование.
Някои експерти вярват, че през месец август 2008 г. конфликтът между Русия и Грузия е поне частично изострен и поради борбата за контрол над богатството от  изкопаеми горива в региона. Съществуват редица планове за строителство на тръбопроводи, които да заобикалят руската тръбопроводна мрежа, включително свързващи Казахстан с нефтопровода Баку-Тбилиси-Джейхан, който минава през Грузия от Азербайджан към Турция с капацитет да транспортира повече от един милион барела петрол на ден. Такива планове идват в момент, когато руските тръбопроводи работят с нисък капацитет, а някои се влошават с възрастта. (схема 2).
Нефтопроводът Баку-Тбилиси-Джейхан не е бил повреден по време на сблъсъците през изминалата година, но един от партньорите, BP, временно спира грузинския дял поради опасенията от нападение. Все пак тръбопровод, който превозва около 1% от световния петрол потребяван ежедневно, е толкова значим, че всякакви военни конфликти в близост до него представляват голяма загриженост. И други събития биха могли да причинят смущения в доставките през Баку-Тбилиси-Джейхан. Малко преди руско-грузинския конфликт тръбопроводът беше изключен заради експлозия на турска територия, която може да е причинена от кюрдски бунтовници.

Мексиканският залив
Съединените щати са един от най-големите производители на петрол и газ в света. Но значителна част от националната инфраструктура за производство, 30% от петрола и повече от 20% от производството на газ, се намира в Мексиканския залив, регион на чести и разрушителни урагани. След ураганите Катрина и Рита през 2005 г., страната преживя затруднения в доставките на стойност около 8%. Бурята доведе до скок в цените на суровия петрол, което донякъде бе овладяно чрез доставки на петрол от резервите за спешни случаи.
Въпреки че последствията от ураганите през 2005 г. остават ненадминати в близкото минало, заливът често преживява прекъсвания в доставките поради бури, като ураганите Густав и Айк през 2008 г., а цените на петрола често се покачват дори при слухове за ураган (Bloomberg). Данните показват, че производството в Мексиканския залив все още е доста под нивата прогнозирани преди бурите през 2005 г. Освен това, по-тежките последици са свързани с това, че продължаващите бури доведоха и до продължаващото забавяне на новите производствени процеси. Текущият дебат за отварянето на повече офшорни сондажи в Съединените щати може в близко бъдеще да разшири сондажите в Мексиканския залив, което ще доведе до увеличаване на националната зависимост от региона.

Проливът Хормуз
Проливът – единственият воден път, който води от Персийския залив в Арабско море – е само двадесет и една мили широк в най-тясната си част и се счита за най-тревожната и гореща геополитическа и енергийна точка в света. Той е трасе от жизненоважно значение за някои от най-големите производители на петрол в света, включително Саудитска Арабия, Ирак, Кувейт, Оман и Иран. В Персийския залив са разположени повече от 60% от световните петролни запаси и доказано около 40% от световните запаси на природен газ. Около 40% от петрола, търгуван на световните пазари минава през пролива.
По време на ирано-иракската война през 1980 г., потокът на петрол през пролива е намален с близо 25% заради атаки на танкери на трети страни. По време на войната, световните цени на петрола се покачват повече от два пъти в резултат на нестабилността в региона. В момента, една от най-големите заплахи за пролива е заплахата на иранското правителство за блокада на петролните превози, ако ядрените им съоръжения бъдат атакувани.
Някои анализатори изразяват несъгласие за въздействието на евентуална блокада в пролива. Според доклад на Икономическия комитет на Американския Конгрес световните резерви от петрол са достатъчни, за да заменят потока, който минава през пролива за много месеци и това прекъсване в доставките би имало слаб и временен икономически ефект. Според други експерти затварянето на пролива дори за две седмици ще има значителни глобални икономически последици. Това би предизвикало огромни загуби на доходи за страните от Персийския залив, където петролът е основният източник на богатство.
Очаква се през 2009 г. да бъде отворен газопровод в Обединените арабски емирства, който да заобикаля пролива и който би насърчил инвестициите в други богати на ресурси полета в региона.

Делтата на Нигер
Нигерия е вторият по големина производител на петрол в Африка и петият по големина доставчик на петрол за Съединените щати. Поради нарастване на гражданските сблъсъци, страната отпадна от осмата позиция на петролен производител в света до дванадесето място за периода между 2006 и 2008 г. От 2005 г. насам производството на петрол спадна с близо 1 млн. барела на ден, което е почти една трета от продукцията. Спадът в производството е най-вече работа на бойци, които са завзели или изключили петролни съоръжения; отвличат и убиват петролни работници; взривяват тръбопроводи и крадат от петрола.
Разпределението на петрола е основен фактор в конфликта. Въпреки огромното богатство на петрол, 70% от населението на Нигерия живее с по-малко от един долар на ден, а доходите са изключително неравномерно разпределени. Нигерия се върна към демокрациятапрез 1999 г., но корупцията в правителството, особено на държавно ниво, все още е голям проблем. Кражбата на суров петрол, в която са замесени и висши държавни служители, допълнително нагнетява напрежението и отчайва хората от делтата на Нигер.
Засега помирението остава немислимо. Нито бунтовниците, нито правителството изглежда склонно на компромис.

Венецуела
В Латинска Америка енергийното богатство предизвиква изострен национализъм по отношение на ресурсите в големи страни производители на петрол като Венецуела, Боливия и Еквадор. През последните няколко години тези държави подновиха договори с международни петролни компании, за да осигурят най-голям контрол на държавните петролни компании. Венецуела, деветият по големина производител на петрол в света, е предприела и някои напълно самостоятелни проекти. Страната доставя около 1.5 милиона барела на ден петрол за Съединените щати.
Някои експерти са разтревожени, че Венецуела не инвестира достатъчно обратно в проучвания и инфраструктура, и вместо това използва приходите си от петрола за финансиране на други държавни приоритети. Една от държавните петролни компании във Венецуела, PDVSA, която спечели повече от $75 милиарда през 2007 г., похари същата година $14.4 млрд. само за социални програми. Намаляването на инвестициите от национализираните компании в нова нефтена и газова инфраструктура ще доведе до спад в производството с течение на времето, тъй като експлоатираните кладенци не са заменени с нови и не се правят достатъчно проучвания, което допълнително застрашава бъдещите глобални доставки. Нещо, което не бива да се забравя, е, че този национализъм по отношение на ресурсите възпира и чуждестранните инвестиции. Националните цели в случая не отговарят на нуждите на пазара – въпросът е със силни икономически измерения, и управляващите в Латинска Америка трябва да предефинират приоритетите си стратегически.
Ресурсният национализъм се простира и извън Латинска Америка. Повече от 90% от световните доказани запаси сега са в ръцете на национални нефтени компании. Руският енергиен експерт Надежда Макарова Виктор пише, че макар и руският Газпром да контролира най-голямата част от ресурси на газ в света, “той е изправен пред застрашаваща газова криза, като производството в неговите основни добивни полета продължава да намалява, докато компанията не инвестира достатъчно в нови полета.” Фирмата не е отваряла ново поле от 1991 г. насам. Доклад от руското Министерство на промишлеността и енергетиката показва, че страната може и да не бъде в състояние да посрещне вътрешните газови нужди от потребление до 2010 г.

Иран
Иран е четвъртият по големина в света производител на петрол и трети по големина производител на природен газ. Възможността за международни санкции на Иран или военната конфронтация по отношение на ядрените му дейности, които западните държави определят като прикритие на ядрена програма, са повод за притеснения относно евентуални проблеми със снабдяването. Някои експерти дори твърдят, че напрежението около доставките на петрол и високите цени правят санкциите невъзможни за прилагане.
По отношение на израелските военни удари срещу иранските ядрени инсталации, ръководителят на ОПЕК предупреди, че картелът няма да бъде в състояние да навакса разликата от загуба на производството от Иран, което представлява около 10% от общото производство на ОПЕК. А всяка загуба на приходи от петрол ще има икономически опостушителен ефект върху Иран.

Ирак
Страната притежава третите по големина доказани петролни запаси в света, но производство й на петрол не успя да достигне нивата от началото на 90-те, преди първата от двете войни срещу САЩ, когато производството е било малко по-малко от 3 милиона барела на ден. От започването на войната през 2003 г. нефтената инфраструктура на страната е мишена на бунтовнически нападения и тепърва трябва да се възстанови от петнадесет години упадък. Иракското правителство се надява да увеличи своето текущо производството от около 2 милиона барела на ден до над 4 млн. до 2013 г. Въпреки това, политическата стабилност в Ирак остава незначителна.

Some Favourite Quotes from “Gone with the Wind”

Scarlett: [pleads with Rhett as he is about to leave to join the Confederate Army] Oh, Rhett! Please, don’t go! You can’t leave me! Please! I’ll never forgive you!
Rhett Butler: I’m not asking you to forgive me. I’ll never understand or forgive myself. And if a bullet gets me, so help me, I’ll laugh at myself for being an idiot. There’s one thing I do know… and that is that I love you, Scarlett. In spite of you and me and the whole silly world going to pieces around us, I love you. Because we’re alike. Bad lots, both of us. Selfish and shrewd. But able to look things in the eyes as we call them by their right names.
Scarlett: [struggles] Don’t hold me like that!
Rhett Butler: [holds her tighter] Scarlett! Look at me! I’ve loved you more than I’ve ever loved any woman and I’ve waited for you longer than I’ve ever waited for any woman.
[kisses her forhead]
Scarlett: [turns her face away] Let me alone!
Rhett Butler: [forces her to look him in the eyes] Here’s a soldier of the South who loves you, Scarlett. Wants to feel your arms around him, wants to carry the memory of your kisses into battle with him. Never mind about loving me, you’re a woman sending a soldier to his death with a beautiful memory. Scarlett! Kiss me! Kiss me… once…
[he kisses her]

***

Rhett Butler: With enough courage, you can do without a reputation.

---

Rhett Butler: How fickle is woman.

---

Rhett Butler: I’m very drunk and I intend on getting still drunker before this evening’s over.

***

Scarlett: Great balls of fire! HICCUP! It’s Rhett!

***

Scarlett: [to Rhett] If I said I was madly in love with you you’d know I was lying.

---

Scarlett: Sir, you are no gentleman.
Rhett Butler: And you, Miss, are no lady.

***

Rhett Butler: You’re like the thief who isn’t the least bit sorry he stole, but is terribly, terribly sorry he’s going to jail.

***

Scarlett: Cathleen, who’s that?
Cathleen Calvert: Who?
Scarlett: That man looking at us and smiling. The nasty, dark one.
Cathleen Calvert: My dear, don’t you know? That’s Rhett Butler. He’s from Charleston. He has the most terrible reputation.
Scarlett: He looks as if… as if he knows what I look like without my shimmy.

***

Scarlett: Rhett, don’t. I shall faint.
Rhett Butler: I want you to faint. This is what you were meant for. None of the fools you’ve ever know have kissed you like this, have they? Your Charles, or your Frank, or your stupid Ashley.

***

Rhett Butler: Would you satisfy my curiosity on a point which has bothered me for some time?
Scarlett: Well, what is it? Be quick!
Rhett Butler: Tell me, Scarlett, do you never shrink from marrying men you don’t love?
Scarlett: How did you ever get out of jail? Why didn’t they hang you?

***

After all, tomorrow is another day.

- Scarlett O’Hara

Обичам Вапцаров…

Прощално

На жена ми

Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и неискан гостенин.
Не ме оставяй ти отвън на пътя –
вратите не залоствай.

Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам –
ще те целуна и ще си отида.

***
Пролет

Пролет моя, моя бяла пролет,
още неживяна, непразнувана,
само в зрачни сънища сънувана,
как минуваш ниско над тополите,
но не спираш тука своя полет.

Пролет моя, моя бяла пролет –
знам, ще дойдеш с дъжд и урагани,
бурна страшно, огненометежна
да възвърнеш хиляди надежди
и измиеш кървавите рани.

Как ще пеят птиците в житата!
Весели ще плуват във простора…
Ще се радват на труда си хората
и ще се обичат като братя.

Пролет моя, моя бяла пролет…
Нека видя първия ти полет,
дал живот на мъртвите площади,
нека видя само твойто слънце
и – умра на твойте барикади!

САЩ и България – общо енергийно бъдеще и взаимни интереси

Преглед на основните енергийни интереси на САЩ в региона на Черно море и Югоизточна Европа – как и къде те се пресичат с българските

автор: Антония ШУЛЕКОВА
дата: 01/07/2008
Публикувано в сп. Ютилитис (http://utilities.economedia.bg/showissue.php?storyid=567859 )

От времето на колапса на Съветския съюз, американските интереси в региона на Черно море обхващат енергетиката, военната сигурност, терористичните заплахи, трафика на оръжия, хора и наркотици. За да защити своите интереси и да влияе върху сигурността в региона, САЩ трябва да си изгради стабилна и последователна регионална политика.
Настоящата статия има за цел да представи основните енергийни интереси на САЩ в региона на Черно море и Югоизточна Европа, как и къде те се пресичат с българските интереси, както и настоящото състояние на отношенията между двете страни.
Защо регионът е от стратегически и геополитически интерес за САЩ?
- Черно море е регион на преплитащи се цивилизации, религии и сфери на влияние
- България и Румъния са членки на НАТО и на ЕС
- Украйна и Турция: между Запада и Русия
- Грузия – привлечена от Запада, но притисната от Русия и влиянието й
- Безопасен път за пренос на петрол и газ от Централна Азия и Близкия Изток

- Регионът на Черно море – платформа за военни, реконструиращи и стабилизиращи операции в Афганистан, Ирак и Иран

- Черно море – новата югоизточна граница на ЕС.

Енергийната сигурност е важна предпоставка за икономически растеж и стабилност. Ето защо тя се превръща в основен приоритет както за САЩ, така и за ЕС. И двете икономики се нуждаят от значителни източници на енергийни припаси, доставени по разнообразни маршрути и от разнообразни източници.
Исторически погледнато, през съветската ера всички маршрути за доставка на петрол и газ от Азърбейджан, Казахстан, Туркемнистан, Узбекистан са водели до Руската федерация. Освен това Русия остро се е противопоставяла на всеки опит за нови маршрути от Каспийския регион и за достъп на неруски фирми до капацитети на нефтопроводите. Тези монополистки опити на Русия в сферата на петрола и газта тревожат всички техни клиенти, които започват все повече да се оглеждат за нови източници, форми, маршрути и доставчици на енергия. Силната зависимост от доставките на Русия основателно безпокои Европейския съюз. Увеличаването на броя на доставчиците на енергия за енергийно-зависимите европейски икономики неимоверно ще допринесе за регионалната енергийна сигурност и стабилност.
Именно необходимостта от разнообразие и сигурност на източниците и доставките е общото между българските и американските интереси. САЩ зависи силно от петрола и газта на Близкия Изток. Тяхната национална сигурност зависи от успешното намиране на нови източници на петрол и газ и на нови технологии за тяхното добиване и преработка. Само така зависимостта може да бъде намалена до необходимото ниво. В същото време България е силно зависима от руския петрол и газ, а една такава зависимост не допринася за националната сигурност, крие негативни последици и най-вероятно не е икономически най-изгодната алтернатива за България.
САЩ оценяват проекта „Набуко” и газопровода от Турция през Гърция до Италия като възможности за разнообразяване на източниците на енергия за Югоизточна и Централна Европа.
По мнение на американския посланик в България Н.пр. Джон Байърли проектът „Набуко” е много по-изгоден от икономическа гледна точка, отколкото „Южен поток”. Според предварителни проучвания цената за пренасяне на суровината чрез Южен поток ще е достигне 10-15 млрд. евро, а при „Набуко” тази цена е около 8-9 млрд. евро. В подкрепа на това мнение Г-н Матю Брайза, зам.-помощник на държавния секретар на САЩ по европейските и евроазиатските въпроси, проектът „Южен поток” ще бъде изключително скъпа реализация, която ще доставя скъп продукт и ще струва скъпо на потребителите.
Русия, от своя страна, от самото начало се противопоставя на проекта „Набуко”, т.к. той ще я отреже като посредник между Централна Азия и Европа.
В същото време проектите „Бургас-Александруполис” и „Южен поток” не са сред приоритетните за ЕС проекти за пренос на нефт и газ през Черно море. Като приоритетни проекти ЕС определя газопровода „Набуко” и петролопровода „АМБО” – от Бургас през Македония до албанското пристанище Вльора. И двата проекта са подкрепи и от САЩ.
Не можем да пропуснем и факта, че най-големият чуждестранен инвеститор в България е именно американска компания и то в сферата на енергетиката – строежът на екологичната топлоелектрическа централа „Марица Изток” на компанията AES, както и най-големият проект за вятърна електроцентрала на Балканите в района на Каварна, на брега на Черно море.
България се оказва пристанище за американските интереси в региона на Черно море, но тя все още не може да упражнява доминиращо влияние. Русия и Турция си остават основните играчи, което поставя България в неизгодна позиция. Играта на интереси ще бъде игра с нулева сума. Едната страна печели всичко, другата губи.
България не може да стане съюзник на САЩ без да ядоса Русия, и обратното. ЕС е разколебан дали да осъди действията на Русия в Грузия именно поради факта, че Русия е негов стратегически енергиен партньор.
Независимо от моментното състояние на отношенията и интересите на заинтересованите страни, единственият вариант за САЩ да си изгради опори в региона на Черно море е чрез развитие на сътрудничеството върху широка база от интереси и взаимна загриженост, чрез предлагане на подкрепа, където е възможно и чрез оттегляне, когато е необходимо. Подобен баланс ще спомогне за осигуряването на регионалната енергийна сигурост и ще е предпоставка за увеличаващите се американски инвестиции в региона и конкретно в България.

Кратък преглед на отношенията, срещите и дискусиите между представители на България и САЩ от последната една година:
1. Българският министър на икономиката и енергетиката Петър Димитров бе на официално посещение в САЩ (3-5 март 2008г.) за участие в Международната конференция за възобновяема енергия /WIREC/, се срещна със секретаря по енергетика на САЩ Самуел Бодман. Двамата изразиха общото становище, че е необходимо активното участие на Европейския съюз и САЩ за разширяването на производството на енергия от възобновяеми енергийни източници /ВЕИ/. Петър Димитров дискутира с американския си колега и въпроса за 3-ти и 4-ти блок на АЕЦ „Козлодуй”. Той се ангажира да насърчи американските компании, които работят в сферата на ядрената енергетика да проучат възможностите за инвестиционно присъствие в България и по отношение на 3-ти и 4-ти блок на АЕЦ „Козлодуй”. Петър Димитров и Самуел Бодман обсъдиха и енергийния проект за газопровода „Набуко”.
Министър Димитров се е срещнал и с ръководители на големи американски фирми, които са потенциални инвеститори на българския пазар. На среща в централата на Ай Ти Ти (ITT) във Вашингтон бяха представени плановете на компанията за икономическо присъствие в България. Петър Димитров обсъди с ръководството на Уестингхаус (Westinghouse) сътрудничеството в областта на ядрената енергетика, а с екип на Biotechnology Industry Organisation бяха дискутирани инвестициите в областта на биотехнологиите. Министърът на икономиката и енергетиката се срещна и с вицепрезидента на Ханиуел Корпорейшън Тим Кийтинг. Компанията е сред световните лидери във високите технологии, които също вече работят на българския пазар.

2. Посещение на г-н Румен Овчаров в САЩ в периода 27 февруари – 9 март 2007 г. –
Проведени бяха 3 бизнес форума в градовете Вашингтон, Хюстън и Ню Йорк, по време на които бе направена презентация на България, включваща информация за инвестиционния климат, макроикономическите показатели, както и за приоритетни енергийни и инфраструктурни проекти. По време на форумите, с цел привличане на американски инвестиции у нас, бяха представени преимуществата на нашата страна като атрактивна дестинация за инвестиции.
Срещите, проведени с частни американски компании бяха основно в областта на енергетиката, отбранителната промишленост и IT сектора, като ITT Аerospace и Lockheеd Martin, АЕS, Honeywell Corporation, Northrop Grumman, Boeing, General Electric, представители на Cisco и др.

3. 8 януари 2008г. – посещение на външния министър Ивайло Калфин в САЩ – Сакраменто, Калифорния за обсъждане на възможностите за инвестиране в България и увеличаването на тези възможности между България и Калифорния.
Министър Калфин и представителят на щатската администрация обсъдиха възможностите за икономическите и бизнес връзки в области като телекомуникации, нови технологии и опазващи околната среда производства.

Енергетиката на Новото време

Сътрудничество в образованието и проучванията

Автор: Антония Шулекова
дата:01/09/2008
Публикувано в сп. Ютилитис (http://www.utilities.bg/show.php?storyid=566998 )

Перспективите за успех на младите учени в енергийния сектор изглеждат все по-големи. Но дали България разполага с такива учени, които да отговорят на търсенето и съвременните изисквания и тенденции в енергетиката? Проблемът дали образованието, което предлагат училищата и университетите, е адекватно на изискванията на пазара на труда, ще стои винаги на преден план в обществените дискусии. В тази връзка могат да се посочат три основни принципа в образованието, които трябва да се прилагат, за да се постигне решение на проблема, а именно:
1. Целта е успехът на студентите, а той ще генерира успех за държавата и за бизнеса.
2. Реформите и иновациите в образованието трябва да се правят в контекста на принципите на човешката природа и законите на търсенето и предлагането в обществото и пазара на труда.
3. Непрекъснат стремеж към прогрес, обновяване и доразвиване на образователната система и увеличаване предлаганите възможности на ученици и студенти за развитие и квалификация.
Светлината в тунела е, че ръководителите на университетите в България започват да въвеждат прозападни системи на протичане на образователния процес, променят методите за оценка и провеждане на занятията, въвеждат се модерни специалности или специализации като допълнителна възможност за студентите.
Мултинационални компании от сектора започват да изграждат собствени корпоративни университети по цял свят или финансират такива, които да подготвят и обучават бъдещите им кадри.
В последните години като резултат от прякото участие на България в европейската енергийна политика и разработващи се проекти все по-ясно се открои нуждата от специалисти в областта на енергетиката – както в управленските процеси, така и в дипломацията и правото. Едни от най-интересните обучителни програми са именно тези по енергийна дипломация и енергиен мениджмънт, които най-добре биха могли да отговорят на нуждите и целите на бизнеса и държавната енергийна политика.
В това отношение България все още изостава и засега процесът на подготовка и разработка на енергийни учебни програми е на ниво планиране и разговори сред академичните среди. Може би това, което ни липсва, е стабилен контакт между бизнеса и образователните институции, за да може да се изгради продукт, който ще гарантира успех на всички участници в процеса. Ако те си сътрудничат и осъзнаят полезността и за двете страни, горепосочените основни принципи ще намерят приложение и целите ще бъдат постигнати.
Все пак за младите български специалисти, проявяващи интерес в сферата на енергийната политика, дипломация и мениджмънт, съществуват много добре разработени и успешни обучения и магистърски програми в САЩ и Европа, от които могат да се възползват.

Международен институт за енергийна политика и дипломация към Московския институт по международни отношения

Институтът предлага доста голямо разнообразие от обучения и магистърски програми в областта на енергетиката – като започнем от Енергийната дипломация, през Икономически стратегии за международни петролни и газови компании, до магистратура по Петролна и газова икономика и енергийни въпроси.
През октомври и ноември 2007 г. институтът сключва споразумения с различни руски компании за осъществяване на обучения, обмяна на практики и знания, както и на човешки капитал. Първото споразумение е между московския институт и една от водещите руски петролни компании – TNK-BP, за реализацията на дългосрочни обучения по стратегически и финансов мениджмънт, енергийна политика и международно право, управление на човешките ресурси, както и за контакт с млади специалисти, потенциални бъдещи служители на TNK-BP. Въпреки че TNK-BP инвестира по 5 милиона долара годишно за обучение на свои кадри, все още има голямо свободно пространство за нови специалисти в енергийния сектор.
Другото споразумение е между Московския институт и Gazprom Export за реализирането на същите цели.
Статистиката на университета показва, че много завършили студенти намират първото си работно място именно в тези две компании, което е пример за голямото приложение на енергийната дипломация и мениджмънт и нуждата от тях.

Руско-норвежки енергиен институт
Основан е през февруари 2004 г. по споразумение между Бизнес училище Бодо, Норвегия, и Московския институт по международни отношения. В рамките на този институт са разработени следните три образователни програми:
- Съвместна магистърска програма по енергиен мениджмънт
- Руско-норвежката eMBA програма по енергиен мениджмънт
- Корпоративна MBA програма за Роснефт – “Международен бизнес в петролно-газовата индустрия”
Образователните партньори в института са осъзнали важността на включването на бизнеса в това начинание и са подсигурили участието на известни мултинационални енергийни компании. В тази връзка те предоставят освен финансиране и преподаватели, информация и помощ при разработването на програмите. Руският и норвежкият институт са разширили това свое партньорство чрез включването в мрежата на преподаватели от Колумбийския университет в Ню Йорк и Университета на Тексас в Остин.
Основните курсове, които обхващат тези магистърски програми, са следните: икономика, бизнес анализиране, въпроси на околната среда, енергиен мениджмънт, геополитика на петрола и природния газ, енергийна дипломация и енергийна политика, междукултурна комуникация и международни въпроси, международна дипломация и сигурност, управление на проекти в енергийния сектор.
“Енергетиката на новото време” е именно инициативата, в рамките на която се организират съвместни проучвания и програми, разработват се проекти и се изгражда една мрежа от образователни и изследователски институции, фокусирани върху изучаването на съвременни и бъдещи въпроси в областта на енергетиката. Инициативата е резултат от осъзнатата значимост на образованието и проучванията в разрешаването на проблемите на енергийния сектор.
(За повече информация: http://www.hhb.no/index.php?ID=4703&lang=nor)

Корпоративен университет ЕНИ, Италия
Корпоративният университет на италианската компания ENI предлага освен магистърска програма в сферата на енергетиката и стипендии за обучение, както и работа в компанията.
Заглавието на курса е Магистърска програма по мениджмънт и икономика на енергетиката и околната среда. Тази програма е голяма възможност за млади български специалисти да придобият съвременна и така необходима квалификация предвид развитието на енергийната политика и инфраструктура в региона на Югоизточна Европа.
В рамките на програмата попадат следните три специализации:
- Икономика на енергийната индустрия
- Бизнес администрация в енергийната индустрия
- Управление на техническите авоари в енергийната индустрия.
Одобрените за стипендия кандидати, освен че не плащат таксата си за обучение получават и финансова подкрепа за наемането на жилище и ежедневните разходи. Те могат да ползват безплатни учебни материали, както и базата на компанията.
(За повече информация: http://www.enicorporateuniversity.eni.it/ )

Институтът по международни отношения в Холандия – “Клингендал”
Институтът “Клингендал” в Холандия също предлага разнообразие от курсове, семинари и обучителни програми в областта на енергетиката. Новата програма по международна енергетика (Clingendael International Energy Programme) е независим форум на правителства, неправителствени организации, частния сектор, медиите, политиците и всички заинтересувани от промените и развитието на енергийния сектор. Под инициативата на тази програма се организират семинари, конференции и кръгли маси, както и различни изследователски дейности.
(За повече информация: http://www.clingendael.nl/ciep/)

Магистърска програма по Енергетика и природни ресурси на Училище Джаксън по Геонауки, Университета на Тексас в Остин
Тази учебна програма е основана още през 1981 г., осъзнавайки нуждата от специалисти в областта на енергетиката, минералните и водните ресурси. Учебната програма обхваща голямо разнообразие от курсове, които гарантират отличната подготовка на студентите в сферата на политиката, правото, икономиката и управлението за лидерски позиции в енергийния сектор.
В допълнение студентите могат да завършат двойна магистратура, като направят комбинация между енергийната програма и програма по публична администрация. Тази двойна степен е резултат от голямата необходимост от специалисти не само в частния, но и в публичния сектор. За около три академични години студентите могат да придобият квалификация и по двете програми. За записалите се в тази програма се предлагат различни видове стипендии, награди или заеми.
(За повече информация: http://www.jsg.utexas.edu/eer/)

Магистърска програма по Международен енергиен мениджмънт и политика на Колумбийския университет в Ню Йорк
Програмата по международен енергиен мениджмънт и политика се предлага като специализация в рамките на магистратурата по международни отношения или магистратурата по публична администрация. Тя е отново ориентирана както към нуждите на бизнеса, така и към нуждите на държавната администрация от специалисти в сферата на енергетиката, предвид несигурността на петролния пазар, световното преструктуриране на системите за природен газ и изискванията на масовата енергийна инфраструктура.
(За повече информация: http://energy.sipa.columbia.edu/curriculum.html)

Училището по дипломация и международни отношения Уайтхед към Seton Hall University
В рамките на програмата по международни отношения се предлагат курсове в областта на енергийната политика и околната среда. Курсовете са следните: Международна политика за околната среда; Енергийна и ресурсна сигурност; Енергийната политика в ХХІ век; Устойчиво развитие и международна сигурност.
(За повече информация: http://diplomacy.shu.edu/academics/grad/course_descriptions1.html)

Магистърска програма по политика на околната среда и енергетиката
Администрира се от Център за енергетиката и околна среда, основан през 1980 г. в Университета в Делауеър. Центърът на университета предлага няколко магистърски и докторантски програми в сферата на енергетиката. Всичките са с акцент върху енергийната политика, околната среда, енергийно право, управление и анализ на енергийния пазар, както и икономика и някои по-технически курсове като ГИС системи в управлението на природните ресурси, инструменти за взимане на решение за политически анализ, статистически анализи, проблемите на устойчивото развитие и разглеждане на практически казуси
(За повече информация: http://ceep.udel.edu/academics/masters/meep.htm)

Подобни програми се откриват в университети по цял свят, следвайки необходимостта от нови кадри и българските студенти и млади специалисти трябва да са наясно с тези нови възможности.

Енергийната дипломация

Образование, политика и осъзната необходимост

Автор: Антония ШУЛЕКОВА
дата: 01/04/2008
Публикувано в сп. Ютилитис (http://www.utilities.bg/show.php?storyid=565719)

“България има остра нужда от своя школа в енергийната дипломация, без която е практически невъзможно да се оптимизира приносът на огромния ни дипломатически ресурс при решения на сложните задачи на енергийните ни взаимоотношения. Не трябва да следваме конюнктура на едни или други пазари, а собствените си осъзнати дългосрочни и системни интереси.”
Мнение на г-н Илиян Василев, извънреден и пълномощен посланик в Руската федерация от 2000 г. до април 2006 г.
===============================

С навлизането ни в света на ХХІ век енергията се превърна в жизненоважен фактор по отношение на глобалното развитие, икономиката, политиката и дипломацията. Основните аспекти от тематиката са енергийната сигурност, търсенето на алтернативни горива и източници на енергия, стремежът на човечеството към технологичен прогрес и острата нужда от опазването на околната среда.

Оказва се, че единствено топ експерти в областта на международните отношения, дипломацията и енергетиката могат да адресират тези проблеми, а курсовете, обхващащи всички аспекти на енергийното поколение, международното енергийно сътрудничество и енергийната сигурност, могат да подготвят тези топ експерти на високи нива.

Осъзнавайки острата нужда от специалисти по енергийна дипломация, Московският Институт по международни отношения създава като свой департамент “Международен институт за енергийна политика и дипломация”. Институтът се явява изключително значим и необходим поради нуждата от такива специалисти не само в Русия, но и по цял свят. Поради тази причина в Москва дори създават Надзорен комитет, който да наблюдава прогреса на новия проект. Този комитет се председателства от външния министър на Русия Сергей Лавров и се състои от представителите на десет руски региона със силно развит енергиен сектор, както и от ръководителите на 30 големи руски петролни, газови и енергийни компании. Веднага след дипломирането на специалистите комитетът им намира работа в съответните държавни структури или в големи руски и международни енергийни корпорации.

Създателите на тази идея, превърнала се в успешно реализиран проект, искрено вярват, че големите международни енергийни проекти могат да бъдат единствено резултат от усилията и знанията на добре образовани специалисти в областта на енергийната дипломация. С голяма далновидност в политиката си, Русия успява да усети нуждите на пазара на труда за топ специалисти, както и тези на енергийния пазар и реализира един от най-успешните институти в цял свят по енергийна дипломация. Не случаен е и фактът, че руската държавна администрация наблюдава развитието и работата на Международния институт по енергийна политика и дипломация.

Един от основните приоритети на института в Русия е да се подсилят ефективните международни сътрудничества и връзки и да се промотира развитието на специалност като енергийната дипломация в академичните среди и на политическо ниво.

В този контекст се появява и силната нужда от висококвалифицирани специалисти за изпълнението на широкообхватните международни енергийни проекти. Освен всичко друго институтът стартира и магистърска програма по “Външна енергийна политика и дипломация на Русия”, в която лектори са видни ръководители на големи енергийни компании, представители на големи международни организации и не на последно място – представителите на руската дипломация.

Точно като по учебник по външна политика Русия е наясно какви са нейните цели и приоритети и съответно създава и използва средствата, за да ги постигне и да провокира политическото действие. Такова средство на политиката на една държава, било то енергиен вносител или износител, е създаването на инкубатор за специалисти по енергийна политика. Колкото по-рано една държава осъзнае тази своя необходимост и предприеме действия за постигането й, толкова по-бързо тя ще може успешно да защитава своите външнополитически приоритети и да следва своя стратегия за развитие по отношение на енергетиката.

Разбира се, има и редица други програми в чужди университети, които се занимават с дисциплината енергийна дипломация. В допълнение, вече даденият за пример Институт по енергийна политика и дипломация има осъществени контакти и партньорство с един университет от Холандия – Института за следдипломна квалификация Бодо (Bodo Graduate School of Business). Съвместният Руско-норвежки институт за енергийно сътрудничество се създава през 2004 г., за да отговори на политическата визия за развитие, нуждата от специалисти и за да предостави на студентите нови възможности за образование в практически приложима, необходима и модерна област.

Основната идея, залегнала в програмите по енергийна дипломация, е да се обучат специалисти, които да засилят енергийното сътрудничество, да развиват инвестиционни проекти в енергийния сектор и да осигурят добра връзка между външната политика, бизнеса и академичните и научни среди в конкретните държави по отношение на енергетиката.

Други подобни програми може да откриете в Университета на Ню Йорк, Института по международни отношения в Холандия – “Клингендал” (Clingendael International Energy Programme), Училището по дипломация и международни отношения Уайтхед (Whitehead School of Diplomacy and International Relations) към Университета “Ситън Хол” (Seton Hall University), Програмата за енергия и устойчиво развитие на “Станфорд”, Оксфордски институт по енергетика, Университета “Остин” в Тексас, Колумбийския университет в Манхатън и редица други международни институти и програми, ангажирани с образование и изследвания в областта на енергийната дипломация, енергийните пазари и отношенията между държавите, потребителите и доставчиците на енергия, правителствата и индустрията.

Оказва се, че много често енергетиката улеснява дипломацията в избора на средства за постигане на определена политическа цел, още повече – много често държави, били най-старите врагове до вчера, изведнъж изгарят от нетърпение да си сътрудничат. Добър пример в тази връзка са Индия и Пакистан, които вече провеждат срещи и си кооперират в изграждането на газопровод от Южен Иран до Централна Индия, преминаващ през територията на Пакистан.

Изключително трудно е днес да се подценява ролята на енергията като фактор в световната политика. Имайки предвид огромните количества консумирана енергия и бързото изчерпване на енергийните ресурси, задачата за непрекъснатото предоставяне на енергия се превръща в основен приоритет на външната политика на най-развитите държави. Ето защо енергийният диалог получи най-важното място в новата система на международни отношения.

Рационалното и природосъобразно използване на всички енергийни ресурси подчертава все повече необходимостта от университети и изследователски групи, които да се включат в развитието на релевантна и висококачествена система на образование и научни програми в областта на енергетиката.

Ето и областите, върху които се фокусира обучението по енергийна дипломация: важно е подготвените специалисти да имат добри познания по енергийна дипломация, геополитика, международно право, световна икономика, финанси и мениджмънт, външна политика, международни отношения, водене на преговори и др. Освен това специалистите в областта трябва много добре да познават конкретен регион, както и да владеят професионално езика и на дипломацията, и на енергетиката. Ето защо е идентифицирана и нуждата от сътрудничество в разработването на учебни програми, идеи за обмен на ноу-хау и специалисти, изследвания и съвместна работа на лектори в областта на енергийната дипломация.

Колкото и добри и престижни да са изброените програми и възможности за образование, си остава един належащ проблем – в България и българското образование като че ли все още не се гледа стратегически на развитието на специалисти по енергийна дипломация. И независимо каква е политиката на държавата по отношение на енергетиката, са й необходими експерти, които да анализират, да дават мнения и да участват в аргументирането и защитата на националните интереси. Дори България да не е страна с възможностите на Русия, Холандия или САЩ, все отнякъде трябва да се започне, за да стигнем там, накъдето сме тръгнали или искаме да стигнем. Време е и в България нещата да се правят с мислене и идея за развитие. А енергийният сектор определено е широко поле за действие и бъдещо развитие на междудържавни отношения.

Приказка за италианската мафия

Хиляди хора по света проявяват огромно любопитство, за да узнаят повече за хората от мафията, които са станали обект на сензационни манипулации и са въздигнати едва ли не до ранга на романтични герои, благодарение на киното и книгите, отделили им голямо внимание и раздули митологията им до невероятни размери.
Мафия е название на криминални групировки, понякога свързани чрез кръвна клетва или клетва за мълчание. Първоначално мафията се е зародила в Сицилия по време на феодалния строй, за да предпазва именията на отсъстващите земевладелци. До деветнадесети век мафията се превърнала в мрежа от криминални банди, които доминирали в сицилианската провинция. Тогава справедливостта никога не идвала от страна на властите, затова хората винаги се обръщали към своя Робин Худ -мафията. Те искали помощ от своя местен шеф на мафията при всяко непредвидено обстоятелство и съответно плащали данаци за неговите услуги. Местният шеф замествал агента от службата за социални грижи, той бил техния областен началник, готов винаги да им даде хляб и работа, бих техен защитник.
Членовете на мафията били обединени от Омертата, стриктен начин на поведение, който включвал избягването на контакти или съвместна работа с властите.Омертата им забранявала да говорят, ако бъдат вкарани в затвора или задържани, не бивало да споменават имена, факти и места. Мафията нямала нито централизирана организация, нито йерархия; състояла се от много малки групи, всяка от които автономна в своя район.Като прилагала терористични методи върху селския електорат, мафията си спечелила постове в някои общини,придобивала влияние в полицията и получавала легален достъп до оръжия.
Фашисткото правителство на Бенито Мусолини успява за известно време да подчини мафията, но тя отново възниква след Втората световна война. През следващите тридесет години тя разпростира жестоката си сила не само в Сицилия, но и в цяла Италия. Италианското правителство започва кампания против мафията, която довежда до множество арести и съдебни процеси.Обществено възмущение се постига с ареста през 1993 година на известния шеф на мафията Салваторе Рийна.
В началото на двадесети век някои членове на мафията емигрират в САЩ. Скоро стават част от американската организирана престъпност, особено през 1920 по време на Забраната.Тя слага край на търговията с ликъора, затова мафията се преориентира към други области като хазарта, охраната, проституцията и в последните години-наркотиците. Връзките с италианката мафия продължавали да се поддържат. Преследването на мафиотски лидери в САЩ се засилва през периода 1980-1990година.
Ал Капоне е известен италиано-американски гангстер. Роден е в Алфонсе Капоне, Неапол, и израстал в Бруклин, Ню Йорк. Напуска рано училище и прекарва десет години с банди в Бруклин.През 1920 година поема контрол над чикагска организация за нелегален ликъор , хазарт и проституция.През 1927 доходът му възлиза на сто милиона долара.През следващите няколко години той отстранява конкуренцията си с няколко войни като “излиза на дюшеци”. Кулминацията е на Св.Валентин 1929, когато негови подчинени убиват седем члена на друга властваща организация.Така си спечелва
контрол над чикагския подземен свят. Но през 1931година е осъден на 11 години затвор за укриване на данаци, а през 1939 е освободен условно. Остатъка от живота си прекарва в имението си в Маями, Флорида, болен от сифилис.
Зрители и читатели често се идентифицират с гангстера-герой. Те съпреживяват с болка несполуките му и треперят от възторг при победите му, но смятат, че на тях не може да се случи нещо ужасно, като да пострадат близките им или да ги оберат. Да погледнем нещата право в очите – повечето от мафиотите не се интересуват от това какво пише за тях в книгите или гледат филми за себе си. Те знаят какво представлява мафията. Те всяка нощ си лягат без да знаят дали ще се събудят на следната сутрин, а когато се събудят, си “блъскат” главите как да измъкнат парите на хората. Но както казва Кръстникът “Човек си има съдба!”.